Отказват лечение на Митьо Очите

Депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих не е изненадан, че няколко топ болници в София са отказали лечение на Димитър Желязков-Митьо Очите.Припомняме, че миналата седмица раненият след стрелба в Слънчев бряг Очите бе преместен спешно от болницата в Бургас в столицата. Там обаче той получил отказ за лечение в четири обществени болници – Военномедицинската академия, „Александровска”, „Пирогов” и СБАЛ по онкология. От последната клиника все пак са приели Желязков за няколко часа, но след това той е бил прехвърлен в частната болница „Софиямед”, където претърпя операция на уретер.

Бургаският народен представител Семир Абумелих – основател на няколко лечебни заведения в региона и член на здравната комисия в парламента, смята, че болниците имат право да отказват лечение.
„По принцип има право да откаже. Това е като всяка една друга услуга – „няма да ти продам моята услуга, благодаря ти, но не искам да си ми клиент”. Болничната част не е нещо специфично, то е услуга, не е нищо повече”, каза Абумелих пред „Флагман”.

По думите му причините за отказ може да са две. „Едната е, че не могат да му предложат лечението, което той търси, което е съвсем нормално. Това се случва не само с този човек, но и с други хора всеки ден. Другият вариант е да са притеснени от общата визия около този човек и общественото мнение, което е в посока – „правите всичко възможно да спасите един, отклонил се от общия строй на обществото, човек, а пък за бедните хора не правите нищо””, коментира Абумелих.

Депутатът е категоричен, че отказ от планово лечение не е наказуемо.
А на въпроса дали не важи Хипократовата клетва, Семир Абумелих отговори така: „Ако е животозастрашаваща ситуацията около пациента, е съвсем друга тема. Аз говоря за планово лечение. Ако е животозастрашаващо, трябва да бъде приет. Дори и да нямаш специалността, трябва да лекуваш. Най-близкият лекар скача и прави, каквото може.
Но за планово лечение може да се откаже – както в чужбина отказват да лекуват наши деца, ако не си платят примерно сметките. Това е философията на плановото лечение. Спешното е съвсем друга тема.

Вашият коментар